tag:blogger.com,1999:blog-6519038680601619050.post5410337074512163621..comments2023-06-08T15:47:49.680+03:00Comments on inamayi: Бягство... или как луната сее мечтиinamayhttp://www.blogger.com/profile/12004296292672455195noreply@blogger.comBlogger6125tag:blogger.com,1999:blog-6519038680601619050.post-84063453611605795862009-09-25T08:47:17.020+03:002009-09-25T08:47:17.020+03:00stormbringer...
Случва се да виждаш в свойте мисли...stormbringer...<br />Случва се да виждаш в свойте мисли указателни табелки в пътя си и там да пише "Следвай тях". Понякога те водят до дъбрава, с гъстотата на безлунна нощ, с преплетени лиани и капани от предателства и от заблуди, паралелен, грешен свят... Тогава търсиш път за бягство и той е винаги в завръщане, в живота ти, от който пак да тръгнеш подир някоя табелка...inamayhttps://www.blogger.com/profile/12004296292672455195noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6519038680601619050.post-84640814756966561652009-09-21T10:47:41.423+03:002009-09-21T10:47:41.423+03:00Бягството всъщност е най-реалното завръщане към жи...Бягството всъщност е най-реалното завръщане към живота,а дали желаем точно този живот,изпълнен с болка,самота,лишения е друг въпрос.Остават мечтите,,защото животът е порив към нещо и ако човек няма мечти и желания е пътник за там,окъдето няма връщане.Страхотен разказвач си!stormbringernoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6519038680601619050.post-81324928541728231842009-09-13T17:02:28.401+03:002009-09-13T17:02:28.401+03:00Ружена...
Когато ключът на светлината сме изгубил...Ружена... <br />Когато ключът на светлината сме изгубили , докато търсим в мрака себе си, намираме в пролуката на словото най-тихото местенце на света, изповедалнята на своята душа, в чакалнята, наречена природа... Събличаме се в изречения, измиваме ръцете си с онези думи, които избеляват до просветване... Така е по-добре. Ще продължаваме да търсим, но като светим вече със себе си... Прегръщам те! Благодаря, че наминаваш!inamayhttps://www.blogger.com/profile/12004296292672455195noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6519038680601619050.post-33984059098590357842009-09-13T01:31:59.843+03:002009-09-13T01:31:59.843+03:00Привет, слладкодумнице!Леко и светло да е на душат...Привет, слладкодумнице!Леко и светло да е на душата ти!Anonymousnoreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6519038680601619050.post-9100770353726364072009-09-10T22:58:13.829+03:002009-09-10T22:58:13.829+03:00Марк...
Стъпкани, дневни краски вечер край леглот...Марк... <br />Стъпкани, дневни краски вечер край леглото бодат ходилото на този крак, с който <br />започва утрото, преди да се намери чехъла... Добре, че той се губи само от погледа... <br />От този, на огледалото, ликът ми се е компресирал, <br />размерите на точка от крилцето на калинка придобил... <br />започва да тежи на равновесието й... <br />Докато пада, във въздуха описва елипси... Нищо, те може да са поясите за спасение, <br />ако попадне мисълта под тях, <br />ако успее да уцели мярката на радиуса...<br />Благодаря ти, Марк! Поздрави!inamayhttps://www.blogger.com/profile/12004296292672455195noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-6519038680601619050.post-23231744362842620922009-09-10T08:54:55.186+03:002009-09-10T08:54:55.186+03:00Ех, тази непосилна лекота на битието... Ако гледаш...Ех, тази непосилна лекота на битието... Ако гледаш, тежиш, понякога аха-аха да потънеш. Ако пък не гледаш - се губиш напълно. С пожелания за спасителни пояси - поздрави Инамей.Маркhttps://www.blogger.com/profile/15951556127548759145noreply@blogger.com