...

Вятър пак разроши
крайчетата свобода
на бора,
толкова различни
от мечтите
на високата топола.
Слънчев лъч
облече
по гърба от сняг
на тротоара
облаче,
със скъсано елече.
Мисля, че сега
ще бъде грешно
да звучи дори Шопен,
затова -
да слезем
с поглед
поне пo улицата, а?!...
Там играта изтича
в оставения коловоз...
заминали са си,
за свое някъде,
преситени до циповете
куфари...
По калната, доволна вада,
премина куче.
Не се разбра
дали я забеляза.
Отдавна
безразличието не мирише...
А на капчука песента
кълвача взе да чука,
все тъй и той мажорно,
но само че – стакато...
Кой знае колко пъти вдишвах
за всичките въздишки
на спокойствие
(подаръкът ми в този ден)...
Може би знаеш
смисъла на шахмата
и ще представиш
в своето очакване
поне уверената дама...