А може би
снегът не само скри
руините
на старата ни къща,
изчисти покрива
от счупените керемиди,
извая клоните
на старата върба
с молива в бяло,
приспа изгърбения праг
и проследи по двора
измръзналите лапички
на котка...
Снегът
в кристалите събра
условието
на откритията си...
за топла вечер
на капчук
и бяла пазва
на кокиче,
и пролетния дъх
на вятъра,
закичил
своите представи
за толкова очаквано
в очите на прозорец,
взел облаче
в лъчи на залез...
Снегът вали...
затрупва символи.
Не всички.
Само неподходящите.
сряда, 20 януари 2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)