А може би
снегът не само скри
руините
на старата ни къща,
изчисти покрива
от счупените керемиди,
извая клоните
на старата върба
с молива в бяло,
приспа изгърбения праг
и проследи по двора
измръзналите лапички
на котка...
Снегът
в кристалите събра
условието
на откритията си...
за топла вечер
на капчук
и бяла пазва
на кокиче,
и пролетния дъх
на вятъра,
закичил
своите представи
за толкова очаквано
в очите на прозорец,
взел облаче
в лъчи на залез...
Снегът вали...
затрупва символи.
Не всички.
Само неподходящите.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Много ми хареса.
ОтговорИзтриванеПоздрави! :)
Снегът затрупва всичко, дори себе си. Самият той е символ, на тишина и спомени, които се топят на слънцето на времето.
ОтговорИзтриванеДобре дошла отново тук, inamay.
Снегът крие това което се вижда
ОтговорИзтриванено вътре в него нещо се раздвижва
разбутва студеното и мръсното
щом усети топлината слънцето
отваря малко местенце за зрънцето.
/Добре дошла inamay!/
Пламен Бочев...
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти!
Радостно ми е, че стих като този се хареса :)
От мене също поздрави!
Владимир Иванов (krizt)...
ОтговорИзтриванеСняг... Обичам го, когато си вали, когато е постлал дърветата, перваза... когато радостно се къпят в него и врабчетата... когато крие себе си под още...
Харесаха ми мислите за символите... Те често стават повод между хората за неразбиране, но с времето се научаваме да ги ценим, да ги откриваме...
Топло ми е посред януарски сняг с това посрещане... Благодаря ти, Влади! :)
Руми66...
ОтговорИзтриванеУ всички нас, щом гръмнат фойерверките на новата година, започва тайничко да зрее зрънцето надежда за топлина от вятъра, разплакал стрехите, събудил кълновете на зеленото с дъха на пръст... Когато всичко вън е бяло, когато нощем се прескачат зайците, а печките отглеждат по тавана сенките на пламъци, най-зрее и очакваното...
Здравей, Руми! Благодаря, че пак си тук!!!
Снегът е като пауза
ОтговорИзтриванев която си почиваш
от калното,
от сивото
но само докато реши да си отиде...
А после пак е сиво.
Хубаво е да те чета отново :) Радвам ти се, да знаеш :)
Лара...
ОтговорИзтриванеИмам приятел. Наричам го "най-добрия ми приятел"... Защото знае колко е красиво сивото отзад, заради всеки цвят, застанал върху него... Щеше ли да ни отмерва пауза снега, ако не виждахме това, което скрива? И щеше ли да е така наситено и бяло, ако цветът на сивото не стоеше за основа на снега?
И аз се радвам, че си тук, Лара :)