Защото бялото
е спряло
своя топъл цвят
в съня
и детските ръчички
са прегърнали
измачкано
завивката,
почти както
листа тетрадка,
вече лодка,
в пристанището
на килима
стаята,
под аления залив
на вълшебника-чадър
от пируета
на обувките за танц,
поел наситеност,
за да крепи тавана
в първата му
стъпка белота,
когато се събуди
в пролетта
с мечтата си
за лято...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
мечтата за лято...почти толкова красива, колкото мечтата за пролет (обичам повече пролетта) :)
ОтговорИзтриванеBiA...
ОтговорИзтриване:)
А пролетта е кратка... като върха на чувство, което тръгва по небцето, през порите на кожата, от допира на пръстите по устни, от мекото докосване на кичура коса ухото...
А лятото е осъзнато, заченатото зрее, а мисълта го грее с дълго слънце...
Обичам ги и пролетта, и лятото... За есента и зимата ще си говорим някой друг път :))
Поздрави!