ту капчука
се смя, ту небето сърдито замерваше с капки нощта. Вятър гонеше мрака през тях, а в стъклата повтаряше с пръсти дочутите пръски. С тишина за искра от светкавица стаята дебнеше, а стените приспиваха в ъгли страха Светна шапка на облак и стъписа небето пред прага на утрото. Изтъня тъмнината, по ръба на перваза се свлече. Огледално пастелно в светлина по прозорците този ден се изрече. И отвори за слънцето порти под огромна и ярка дъга.
Няма коментари:
Публикуване на коментар