Протягам двете си ръце,
приемам звуците в кръщение
и освещаването на криле,
издигнали от гласове,
въздушната камбанария
за слизане на херувими в химни.
Звучи рисунък,
очите го разстилат по слуха,
разлива се върху ефирната душа,
повдигнала на пръсти тялото
да стигне залива на купола
и да запише приливите
от дълбоки звуци
и приглушена светлина
в среброто на въздушното,
притихнало платно
на храма.
Иконите безгласно молят
камбаните да си мълчат,
да пият с жадните зеници
на медните езици
всяка капка звук.
А камъните в пода
и стъпките на прах дори
приспиват с тайна...
Стените са притихнали за свише.
Небето свежда чело за молитва.
http://www.youtube.com/watch?v=vyFkPd6fEuI&
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар