Незримото невидимо за нас

Прашен
таванът мълчи.
Няма дни.
Закъснели играчки
делят тъмнината на раклата.
Паметта,
построена в ъглите,
забравя
имената на дните.
Закачалки
се крият из роклите.
А в една периферия,
на замлъкнала шапка,
обикаля праха
и не спира да търси
следите от пръсти
на вятъра…
Колко тихо
звъни тишината
в ключалката,
а стените изпиват
на глътки
тези глухи,
непознати,
но чакани стъпки…