Следнощно и заради вятъра

Онази сутрин, когато равното разсъмване забождаше с дъха прозорците, а топлите ми устни още сричаха съня, вратата беше спряла стих - по-бял от цветове кокиче, с раздадени за някого слова, прегърнати, объркани и плахи. Зад всяка буква - миг, желание и търсена под светлина от свещи топлина, присъствие след силует в очакване, в протегнати от жажда шепи след листа... Напразно някой ще се вслушва в думите на вятъра, ще крие вярата сред пръсти и в нощния си дъх ще сгрява своите „Ела...”