През огледалото
претичаха две топли букви,
пресякоха листа словесност
в изразени капки,
зад пелена, безкрила пара,
затворена в пространството на куб,
между стени на клетка.
Описаха следи и намаляха с тях,
посочиха посоката на тъжна птица,
останала без своето небе
в една картина.
Не се изплашиха от края,
порязаха лица в ръба
и се извиха с отразената,
погълната в прозрачността
на дълбините им мечта,
останала от изрисуваната птица
за поглед от кръга на полет
и се понесоха...
към тъмната страна на пода...
От огледалото ме гледаха очи.
Ръцете ми изтриха паметта
на капчиците пара от листа
и нарисуваха по въздуха
от отражение криле.
А после... им отвориха прозореца.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар