Врата.
Към вътре и навън.
Зад нея винаги
за другите е сън.
А вън –
сънят е само смисъл
как да запишеш
преживяното.
Врата.
Затворена, заключена,
открехната, преграда.
Измислена да защитава.
А с времето –
разделя, прикрива,
мълчи със стаята,
загърбва.
Врата.
Изпиташ ли пред нея страх,
недей отваря,
може би крие вход на ад.
Но ако заговори в теб копнеж,
я отвори,
навярно вътре е надеждата
или
врата,
която е последна
и води до отворения свят,
към онзи,
откъдето сме дошли,
към онзи – без преградите.
Ако не си видял вратата?
Ако не си се питал има ли я…
Тогава?
Тогава - измисли я...
събота, 8 май 2010 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Навсякъде врати, а колко много са заключени от времето или от хората. Къде е този свят, където вратите са отворени за гости винаги.
ОтговорИзтриване...от толкова отворени врати
ОтговорИзтриванеа вътре тишината ме посреща
и някак си лъчът навън блести
да си отивам, някъде
а там навън ме чака среща...
Владимир Иванов (krizt)...
ОтговорИзтриванеМисля, че този свят е в нас, Влади. Само ние можем да премахнем врати и прегради от входа на душите си. И тъй ще видим онзи свят, от който сме дошли преди хилядолетия и който сигурно приема после и душите ни, когато вече са отворени...
Руми66...
ОтговорИзтриванеОт тишина и въздухът мълчи.
Вратите са отворили посоки.
Дъхът едва се сдържа
да не затвори своята...
А трябва да върви...
Отвсякъде лъчи на слънце...
В коя от всичките е пътят й?!
И в кой ще я открие срещата?!
-----
Поздрав, Руми!