Следи от многоточие на вчера в днес

Имението на звездите
оживява,
когато погледите
на отсъстващи
изпълнят нощните пътеки...
Изместеният хлад
намята раменете в синьо,
а устните
изпращат топлина
на бучка кехлибарен лед
с ръба на чашата...
Реверът е закичила целувка.
От неотдавна
е останала прегръдка -
за тази вечер артистичен шал...
Цветята са в очите,
под клепачите -
божури в розово,
до саморасла дюля,
под вятъра,
зареял поглед
в сянката на било,
между посоките на дефиле...
От дните закъсняла светлина
гради кръга луна
под звуци на замислено пиано.
А още няма лято
и без светулките така е тъмно...
Дърветата усещат птиците в гнездата.
С листа улавят трепета на полети.
И дълго призори
препускат в мисли с тях...
Да се намерят с нашите желания,
все още само спомени,
за незапълнено очакване,
което да забрави
този парещ вкус на сълзи...

Часовникът от час
изпълва този стих
с минути вчера.
Нощта избърза сякаш
и неусетно влезе в днес...