За времето...

Албумът на деня затвори страниците в залез. В зениците потърси пламъче за свещ, та тъмнината от душата да погуби в тази нощ. Щурец пресипнало засвири. В слуха се мярна звук от щъркелов размах…
Градът потърси тишина по стихналите хълмове, разпъна грейналата тъкан на рекламите от шум съня на покривите да опази... Може би… Ако преди това не си открил случайно, че в тази нощ ти липсва времето. А то е разтегливо и различно. Дори и етикет върху бутилка с вино едва ли ще ти каже от него колко носи в себе си. Отмерва се в среднощ с кристална чаша, дълбока, колкото е поглед. С немерената реч на глъткитеоставя дъх от карамел по устните. Художник, скрил своя профил в самота, би нарисувал статуетка на жена, застинала в очакване да чуе стих, щом той не може да се впише в стъпки…



Художник, Roman_FRF