Край върха на съня
някой стих е забравил...
С тъмни, меки окови
нощта
приковава луната,
а в листата -
привързва
да спи тишината.
Вейна вятър.
Открехна тетрадката.
Замириса на лято,
на допрени ръце,
на коси разпилени,
на канелена пръчица
с бор,
на утеха.
Две безгрижни светулки
в песента на житата
откриха посока.
Бледа сянка
от спомен отмина
и стихът
от тетрадката взе…
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Различна те намирам, мила, но все така нежна.Много е хубав стихът и не те оставя безразличен.
ОтговорИзтриванеХубав да е денят ти утре!
Этюд
ОтговорИзтриване«Сон оборвался
Забытья стихом …
Тьма мягкими цепями
Ночи
Луну сковала.
А в листья
Уложила
Тишину ко сну.
Повеял ветерок.
Тетрадку разлохматил.
Запахло летом:
От руки касаний,
От расплетенных кос,
От стебельков корицы
С лугов,
На счастье.
Два беззаботных
Светлячка
Нашли себе дорогу
В песне нивы.
Воспоминаний тени
Светлые
Стихами встали
Из тетрадки …»
Роман
Лара...
ОтговорИзтриванеРазлична... може би... оставила съм в гардероба тъмната жилетка и съм извадила оттам шал, рокля, кошница и спомени от лятото :)
Благодаря ти, Лара!
Поздрави!
Анонимен...
ОтговорИзтриванеРоман, спасибо!
Правда, ты художник!