Кой казваше, че улиците нямат дом?

Кой казваше, че улиците нямат дом?
Когато преповтаря думи на танго акордеон,
а уличните лампи се държат
с блестящите си мисли в локви...
Оглеждат своите мечти по релси
и пейките намятат с тъмнина...
Отвеждат влаковете в гари,
прибират хората от тротоари...
Надникват в пощенска кутия,
отсъствало писмо да отнесат...
Реката следват с тишина на бряг,
прегръщат с мост-ръка
и дълго в щрихите на парапет
с отблясъците мият звезден прах..
Под покрив на трамвайна спирка
посягат за чадър,
от неочакваните капки дъжд
да скрият прашните си стъпки.
В стъклата на витрините се вглеждат
и чак до сутринта остават там...
Приемат сенки на дървета
и от шума в листата глъхнат, замълчават...
Кой казваше, че улиците нямат дом?