Луната пак стои,
подпряла лик
в очите ми...
Напомня на сълза,
преди да се превърне
в тишина,
преди да се откъсне
с този топъл звук,
от който на нощта
ще пари...
Прозорците изписват
с въздишките зад тях
адреси...
Луната в тях
ще подреди
разбърканите мисли...
или...
ще слезе по перваза
до съня,
за да си спомни нещо,
нечие... наричано преди...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Невероятно стихотворение! Поздравления от мен
ОтговорИзтриванеЧестита Коледа, Ина! Мир и любов в душите да има, топлина и обич да изпълват дните и здраве и късмет, с поне шепичка Коледно вълшебство :)
ОтговорИзтриване