В градината с абстрактни линии

Като два края в кръг
и барабаните на две лица,
зад толкова отдадени,
отдалечени светове...
В кошарата на свободата
зрее вятър...
От звуците на стъклени мъниста
капчукът влиза в ледената призма
на кратък слънчев лъч...
Зачеват точката на лятна буря
от плетеница на изтекъл сняг
и топлината на зимувалите гълъби...
Междинен звън,
заради пръстите,
прегърнали с дъха си флейта...
Червената зора,
заситнила в очите на роса,
пресича линиите мисъл
между студените овали сивота...
Следите й оставят имена
на камъни
в несиметрично предсказание...
Бамбуков повей
сипе вишнев цвят...
в една мелодия...