Обличането на Хармония
Събирам в ръцете си
богините харити.
Откривам с тях
неподозираните нишки
съвършенство
към цветове,
които крият голата Хармония -
невидима,
с едва загатнати черти
полепнало въображение...
и боса...
Щом вечерта притвори
зад звездната врата небе,
Пейто, Фаена, Клета,
предат сияйните желания
на боговете...
Плетат ефирна тъкан,
наричат бримките по имена -
Кристална капка в цвят невен,
Замръзнал кехлибар
от пазвата на бор,
Жасминови листенца в огърлица,
от Портокалови цветчета броеница
и Панделка от вишнев цвят,
и Копчета от минзухари в пролет,
Камбанки от шишарки,
Канелени корички аромат,
Акцент червена шипка
и Ръжен клас във всяка гънка,
и Бисерчета дъжд, и Перли снежни…
В ръцете ми богините харити пеят.
И диплят рокля.
За среща на Хармония
с очите на света ...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Може би е по-добре да не я виждаме. Просто за знаем, че е някъде наблизо и да ни позволява да я усетим, когато се чувстваме сами.
ОтговорИзтриванеХармония е всичко, до което се докосваме, откривайки го с поглед и с душата, Влади. Намирам за прекрасно, че съм част от нея за очите на Вселената, прашинката, която тихо спира някъде край ъгълче от нейната хармония.
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти!
Може би, Влади...
ОтговорИзтриванеБлагодаря, че наминаваш!
Поздрави!