зад които душите си крием -
по малко прозорци от лед завещан,
по малко врати от вятър събран...
Онези неща,
пред които държим в коленете лица,
под ножицата на стрелките
да стържат всекидневна ръжда...
Онези неща,
в половините сенки на зрял портокал
и трикракото столче - постеля за цял...
Онези неща,
към които избяга ароматната пара
от чай,
сутринта...
Онези неща,
за които си мисли избелялата дума
от края,
в реда...
Онези неща,
залепили с новините си стари
пожелаван от ъгъла лъч светлина...
Онези неща,
към които приляга, пред вратата,
последната шарка на чергата...
Онези неща,
откровено започвали с йероглиф от съня,
не защото са нещо, а защото от тях
ще изгрее в очите деня...
Онези неща,
в които спират смелите часовници,
изтрили времето от своята мечта...
Онези неща...
пред имената на които си признавам -
благодаря... че мога да се радвам,
да вярвам, да съм тиха,
да изтъгувам, да простя...
онези...
обикновените неща.
-------
*Случайно съвпадение с деня на благодарността.
http://ahgeorge.livejournal.com/6145.html
Онези неща, обикновените, които правят живота ни истински.Онези неща, които забравяме, защото са толкова обикновени, че ги приемаме за даденост.
ОтговорИзтриванеСамо трябва да поспрем и да огледаме за малко стаята, която толкова отдавна населяваме, после външната врата, дърветата от двора и сградите до тротоара, и хората, които срещаме по своя всекидневен път... Сигурна съм, че покрай тях има толкова от онези неща, за които си струва да благодарим, че сме в този живот.
ОтговорИзтриване