Защото...

Защото имам сънищата си,
в които си до мен
и нощните стени са скрити
в очите ти
да не тежат в слуха ми
с въздишките на самота,
които помнят
от отразената луна
при пълнолуние,
в отминалите вечери,
без силуетите на свещи
и двете чаши с вино между тях…
Защото делниците
нямат място
в иконата за обич,
изписана до входа
с твойто име…
Защото не забравям
да скрия от надеждата
в съня за утре…
Защото от никого не скрих,
че върху покрива
живее все тъй,
даже днес,
в гнездо на гълъби, поезия.
Защото пролетта у мен,
в протритата душа
от обещавани желания,
пак ражда светлина
в очи за пътя…
Защото Вселената,
ни е оставила добрите думи
и обичта зад тях,
небесните цветя
през залезните облаци,
дъжда,
за всичките цветя,
поникнали у нас
и истината в притчите...
които ще излязат в новолуние...