на детството за босите крака,
с коприва, в сянката си скрила
поне по спомен, още жив,
от тяхно лято...
Ако изстинала от слънце нощ
от дрехата на ярък август,
отрони песъчинка в паметта
и тишината чуе песента
от бързала река в съня,
и шум на вятъра в камъш,
очите ще потърсят в тъмнината
отрано стъпки на зора в стъклата.
Има пътеки, които знаят за къде отиваш,
щом си разгърнал тяхното начало.
Там, още, от пепелта по ходилата, пари
и камъните спъват, както някога,
безгрижността под ризата,
на вятъра.
Върбите и тополите са същите,
запомнили не само моите години.
Водата между двата бряга тича.
Все така. Надолу. Друга.
Заслушвам се...
Дочувам приказката...
на душата... същата...
и чиста, и дълбока...
плавна, закачлива, шумна...
прошушната с понесените,
усетили вика на есента листа...
гальовна, бърза...
замислена за същината на това -
защо се движи в сянката
на двата бряга...
откраднала от вечността
на камъните, скрили дъното,
застиналите с времето въпроси...
и тайната на няколкото лъча,
избягали с лика на слънцето,
за шепа от прохлада...
Има пътеки, които пазят в нас
проекцията на годините.
И винаги ще срещаме по тях
началото.
Дори да сме почти накрая...
Нямам търпение да минат две години и пак да хвана селските пътеки:)
ОтговорИзтриванеИма пътеки, по които винаги тръгваме отначало, но не стигаме края, защото той е във вечността. Има пътеки, които помнят нас, както и ние тях и винаги ни очакват.
ОтговорИзтриванеКръстю...
ОтговорИзтриванеМного ми липсва свободата, на която ме е учила природата, най-близо винаги била на село... Колкото повече годините отдалечават мене от началото, толкова повече откривам колко сме самотни с другите наоколо в града, а селото е толкова далече... и търся някое начало на пътека около реката, в горичките, заобиколили в близост блока, в скалите, дето невъзмутимо гледат ту небето, ту пътищата отвисоко... Мисля, че всеки може да намери късчето природа, което липсва, стига да помни, че някога е имало пътеки...
Владимир Иванов (krizt)...
ОтговорИзтриванеВъв вечността е мъдростта... а детството е в нас, с началото на всичките пътеки, които ни очакват някъде, където ще пристигнем помъдрели...
Прекрасно е, когато още можем да откриваме пътеките...