Пак съм... начало

Започвам на чисто.
Оставих се някъде.
Питах се.
Не чух да давам отговор.
И затова си тръгнах.
Взех само себе си.
Това ми беше под ръка...
под двете ми ръце,
издялкани от клони,
които за последно
ползвах да летя...
а слънцето
да ги рисува
трябваше, с лъчи...
не ги пирографира...
изгори ги...
Сега пак само ще вървя.
Към връх...
и ще събирам
паднали пера по пътя...
да полетя с криле,
като го стигна.