Приемственост

/Снимка, П.Георгиева/

Опустяла е
старата къща.
Глухо вятърът стене,
провлачва
на думите духове.
Стените изстиват,
угасват очите
в прозорците.
Само прилепи
блъскат криле
по первазите.
Реже в белия звук
тишина
на китарата
първата струна…
днес душата й
тук избeля
до прозрачност
от криза за дума…
Толкова нощ се разля
от мастилото
в моята стая,
приглуши
пак в сърцето ми пулса
и завърши
с върха на надеждата.
Знаеш ли,
питам с очи,
онова,
дето пее у мен,
колко тона
е твоята стълбица
и какъв е
възможния лад
за изпяване,
за постигане
този обрат...
да се вземе
билет за театър
от този проект,
в който твоята,
старата къща,
дава своята сцена
за този живот?!