Завърна се.
В размисленото
ежедневие…
Преливам с вдъхновение…
Отпих те…
Днес… без лед.
Ти знаеш колко си.
По очертанията ми,
в стената зад... екранът.
Аз съм.
За да не помниш.
Влез. Вземи си,
колкото ти трябвам.
И точките са толкова,
че да заситят мен и теб…
с очакваните цветове.
Красиви са…
Единствено за нас.
За другите са непонятност.
Грешки…
Това е всеки път,
когато някой извиси
пред другия понятието дума.
Прости ми… Ти си…
Няма коментари:
Публикуване на коментар