/Художник Dinh Quan/
Залезен пурпур,
на вятъра в крясък,
разкъсал си дрехите
в голите клони,
облякъл на хълма
горящата роба
от жълти стебла
прегоряла трева
с протегнати пръсти
към бледа луна,
подпряла лика си на края,
в очите затворила ласки
с печат от целувки на слънце,
и тяло от облак, изтлял
в червения огън очакване...
Привечерната сянка на жар
тихо ляга в тревата,
морно мами любов с голота,
да завърши в прегръдката с вятъра...
Няма коментари:
Публикуване на коментар