/Художник Aya Kato/
***
Колко бързо изрича,
по душата на камък
се плъзга, притичва,
на върха си вълната
развява косата от пяна,
през брега се пресяга по лъч
да си къса цветя,
нейде в тихото,
бавно на равното
ги изсипва,
през венеца
от слънчева плитка тече.
/Художник Aya Kato/
***
Земята е приела твоя дъх,
в лика си с маска на небе.
Прибавя нощни краски
в косите от треви,
с вълшебни свещници краси
на пеперудите крилете
и димно се катери
по завесите, прострели себе си
върху дъги от сенки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар