1/2 от сто само днес е равна на 23

По сърпа на невидима луна,
като под лупа,
и с пръстите си
тъмнина рисува маската
на светлина за скоро.
Звездите, точни копия
от цветове на вишни,
изсипват мигове по небосвода
и в тъмните очи на вечерно ведро,
загребало прохлада,
оглеждат благодарно своите,
бележат ъгъла
между усмивката на устните
и крайчеца къдрица над окото,
когато ликовете са пораснали
до кръгло… като годините,
които, преброили девет в пъти много,
очакват да се слеят с нулата,
и да покажат даже на луната
колко е числото… пълното…
в средата на години сто
(признавам, всичките не са
изпълнени от самота,
като при Маркес).
От утре ще броя отново… на обратно.
Ще се опитам да посрещна още девет
или там, колкото държи в ръка съдбата…
Дни, като грошове наследство,
което имам да оставя… аз,
единственият дар за този празник, дъще!
Да трупаш своето богатство... дълго!