Валя преди да завали.
Прошушнаха в ръцете
капките
от разстоянията,
сключили ъглите
между лактите,
подпрели мисълта на лик
и фигурата на заспало цвете
в споменник от ваза.
Етюд, по който
светлината в привечер
ще дорисува
следващите стихове
от този път
в идеята за дъжд
с клавишите
забързано очакване
за предстоящата картина –
черно, бяло, до графит…
В овалите на облаците
се кълбят
на думи капките,
в дъгата от пробягали лъчи
се сбират,
насищат с цвят размито
сивото на края,
сгъстяват приближаване
на буря
с онази вяра,
че повече ще й прилича
да притихва.
И заваля пречистващо.
По-светлата и незаета
с път на мисъл
част от маса
прибра шума
от първи мокри думи,
премина стълбицата на душа…
секвенция…
и се завърши
в тишина
за размисъл.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
:)вълнуващо
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти, choleova!
ОтговорИзтриванеНо е виновен за това, което и съм писала, защото най-напред съм мислила, а то било, защото пък съм чула и с това усетила... и съм почувствала, защото той е скулптор на реални и неземни чувства... виновен е... той ме поведе из дъжда, преди да е закапал... Виновен е Рахманинов! :)
Привет, Ина!:)
ОтговорИзтриванеАйде сега, без вина виновен!:)
Свежо, чисто, преливане за в памет!
Дъжд, нека вали!
Благодаря!:)
отEliNeli
ОтговорИзтриванеТоплеща дантелена красота си!Дъждовно бягаща по клавишите.В синхрон :)Поздрави,Точице любима :)))))
Привет, Виши!
ОтговорИзтриванеВаля подир това, което беше отпреди, за да останат капките по паметта...
И нека да вали отвън, на тези разстояния, помежду лактите, "подпрели мисълта на лик" и цветето, изваяло от себе си на спомен скулптурата...
А иначе, нека вали!
EL, момиче синеоко-морско, рисунка топла си оставила нърху керамичния слънчев диск на тази страница... следа от полъха на бриз след полета на чайка!
ОтговорИзтриванеБлагодаря, че си успяла и така си вече тук! :)))
Ти винаги имаш поглед към всичко,и към най-"дребните" детайли и докато има були,ще има и притихване,а идеята за дъжд дали зависи от нас?!Но за да бъдеш с мислите си,трябва да слушаш музиката на природата,защото тя е най-вярната посока.
ОтговорИзтриванеИсках да кажа бури,но понякога греша с тази клавиатура...
ОтговорИзтриванеДокато слушам пак етюдът на Рахманинов, навън вали. Но вечерта е друга... Сега, тук в тази, има повече завършеност, но също повече усещане за вятър и за насищане, но с нова жажда... Обичам да си давам мислите на волята в природата. Тя ми ги връща пълни с толкова красива музика! :)
ОтговорИзтриване