И приздрача.
Дърветата олекнаха от светлина.
От ъгъла, иззад една елха,
обади се виолончело.
Покани призрачното нощно чело
в обърнатата шапка на камбанарията.
Прозорците шлифоваха
опаловата светлина на лампите.
Фагот запя подир щурец.
От боровете се търкулна тежест на шишарка
и разпиля в тревата семена.
Английски рог открехна някаква врата.
Покани с жест на театрален полъх,
вълнуващо облечен с аромат на лак,
парфюм и още нещо, но без име.
Звънчета стъклени подрънкваха
до басов отзвук в медна струна.
Прелиташе голяма сива птица.
Размахваше криле
и музиката повече нарастваше…
Елегия струеше от очите,
изписали кората на брезите с цвят на лен…
Заглъхнаха стените да излъчват топло.
От зеленикавото злато на небето
се скъса с плътен бас душата на камбаната
и вечерта се свлече в двора гола.
С минорна терца се обади кукувица…
отекна отдалече като ехо,
преди до лястовичето гнездо
под стряхата да се приспи…
понеделник, 15 юни 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Отново картината нарисувана с думи говори. Лек ден, inanay!
ОтговорИзтриванеДобро утро, Влади!
ОтговорИзтриванеНощта все още дреме в мен, а този ден говори само с ранобудните си звуци. А музикалните моменти са още само точки от върха на молив и си мечтаят за споделяне...
Благодаря, че беше тук!
Лек ден!
Жива картина,която като че пренася в Рая.Страхотно,рисуваш с думи,както само ти можеш.
ОтговорИзтриване