“О, одиночество, как твой характер крут…”
Белла Ахмадулина
Нощта намери
тон на тихо.
В заглъхващите стъпки
се стопи.
Приятелите си отидоха…
А тъмнината,
завинаги изгубила чертите,
заплака скришом,
в шепите се скри…
Изстинали кресла.
Без глас китара.
На празни стаи по праха,
рисува времето забрава.
Едничка враната,
в онази фотография,
отглежда камъни без имена.
Луна, с небе от страх покрила лик,
страст към предателство очаква.
Студ, в кръг от голи обещания,
превръща в твърд характер самотата.
По крайчето на жест,
в откъсната въздишка на листенце,
прокарва пръсти вятъра.
Протяга длани, хваща
светулките от мъдростта на кръговрата.
Отиват си сами листата,
разтварят тайните си пред земята,
пред корените на дърветата,
с гнезда на птици вплетени из тях,
на совите пред виковете,
отекнали под шапките върху комините…
Отрони ехото им очертания.
На плакалата тъмнина сълзите
ги приеха…
И просветля нощта…
от спомнените ликове…
тъй както пролетта,
когато си възвръща паметта
по пъпките към новите листа…
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Нощта е времето на раздялата с приятелите,на самотаяа,на изострената чувствителност и възприятия/когато сме будни/.Тогава човек вижда неща,които се размиват в светлината на деня.Но и нощта има своя край,за да се осъществи онзи кръговрат,заложен в неведомите закони на Вселената и живота...
ОтговорИзтриванеstormbringer...
ОтговорИзтриванеИ дните дават храна за недовършените разговори, но нощите освен храна, изострят и глада за нови... Денят разтваря книга и всеки в своето въображение облича дрехи на предметите... Нощта е режисьор, нашепва роли, думи на актьори и всеки сам рисува своите декори...