Отдавна полунощ удари,
а стълбите са празни.
Бал нямаше
и Пепеляшка тъжно сбира
в далечен ъгъл от прозорец
късчета небе,
осиротяло от звезди,
когато и луната няма.
Крадецът на илюзии,
облякъл рицарски доспехи
с надпис “време”,
размахва копията на стрелки
от кулата на стенния часовник,
разсича думите за вятър,
на мелниците,
пред които е застанал,
пресича пътищата им,
а после бяга,
търси невъзможност
в сливане на двете
точно по ъгъла,
останал от последната им среща.
На всеки кръгъл час
се разминават… вечно…
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Когато мечтите не се сбъдват винаги има по един Крадец на илюзии,който е виновен за неосъщественото,а ние сме виновни за илюзиите в нас,но наистина разменаването между мечти и реалност е вечна категория,като раздминаването на часовниковите стрелки.Невероятна си тук!
ОтговорИзтриванеstormbringer...
ОтговорИзтриванеЧесто несъзнателно очакваме мечтите да се сбъднат, непременно. А може би не виждаме добре коя е датата на сбъдването им. А може би не сме изпратили мечтите си, забравили сме ги в писмото под възглавницата, от същата онази нощ, когато сме ги писали... И доловили звук от камбана на часовник, нахлуваме в дома на циферблата, посягаме на копията от стрелките, които кротко си показват коя минута е на ход, и хвърляме като конфети думите си, за да се борим с тях, защото докато летят, приличат на онези мелници, които някъде стоят и чакат вятър...