От онзи сън, по който
имах още от боите за рисуване,
на образи,
преминах с пръсти
и събрах чертите ти...
и върху бялото платно
на този ден
положих крехките ти
очертания...
наподобих
излъчването ти от вятъра,
от който имах много съобщения,
по скулите добавих карамел
от прегоряло слънце,
по челото прокарах пътища,
от твоите... те са съдбата ти,
а някои им казват просто бръчки...
по устните ти има прах
от всички спомени
и затова са сухи...
очите ти...
не мога тях да видя още,
не се издава този цвят...
и затова се връщам пак...
в съня си...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеС такава лекота и спокойствие са поднесени тези редове.
ОтговорИзтриванеКато на пръсти влизам в този сън.
Craftwomen...
ОтговорИзтриванеПознавам пръстите, дочувам през съня си стъпките от думите... Когато срещна в погледа си този цвят, ще нарисувам, знам, очите и те ще сложат свойто име под портрета...
Поздрави, момичета!
Прекрасно рисуваш,а сънят е онзи блян,който се надяваме да се случи!
ОтговорИзтриванеstormbringer...
ОтговорИзтриванеОпитвам се да нарисувам онзи образ, на непознатия, когото помня от съня си... Откривам го понякога... но никога не гледа мен...