Нямам мисълта от бръчки.
Измивам ги с водата сутрин.
И затова се уча да рисувам
върху образа си в огледалото.
Приемам, че и ти ме гледаш
с погледа си от въображението,
за да съм онази аз,
която прави стъпките на утрото
да служат на деня за танц…
Избързва ми часовника.
Забравила съм да сверя
остатъците си от вчера
с повечето сънища, които помня…
Изпих горчивото от бирата
и няма да ми пречи да те пресъздам
по непознатият й вкус,
за който си разказвал...
Събрах трохичките от хляба си.
Събудиха ми паметта и аз разбрах,
че имам нужда, както птиците, за да летят…
Опитвам се да обясня, кое ме плаши.
Никога не мога да раздавам правилно,
това, което имам…
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Разговорът със себе си може би е най-трудното нещо,защото човек разговаря с отражението си,а понякога то е неправилна представа за себе си.Човек се учи не толкова от другите,колкото от себе си,когато има силите да признае кога не е прав и кога е прав също,а и да раздаваш правилно това,което имаш също е трудно.Кой може да каже,че го може?
ОтговорИзтриванеstormbringer... Отражението в огледалото... Прав си, че може би не е най-точното и вярното, макар да проследява, да прибира твоя образ в рамка... От огледалото поглежда образът на реалната форма, облякла представата, в която са наливали пълнеж и времето, и нашите родители, и хората около нас, самите ние, кога с убеденост за правота, кога за да затулим на егото глада или от следването на духовна мода... Казват, че сме на земята, тук, за да научи всеки с този си живот и нов урок... Изглежда моят просто е да давам... А пък кога и колко правилно е, нека отсъди Учителят... Всеки има нужда да получи...
ОтговорИзтриване