...

На най-добрия мой приятел… с вяра!

Събуди се.
Скалата се дочу
в съня на времето
как се изрича,
как влива своя дъх
в потока на вселената
и миговете
между песъчинките,
които имат нейно минало,
които са докосвали
плътта на мисълта й някога,
през вятъра на нейните години,
отвориха й свободата си,
отпиха със въздишка тоя дъх
и станаха въздушни капки
с лунни орбити,
отблясъците по вълни,
които редом с нея стихнаха,
заслушани
в утехата от равното й дишане…
животът й да продължи…