Различно

Сиво е.
От сплетени
в душата облаци.
Ръката ми
придържа своя лък,
невидим за очите,
посяга в празното
от струни място.
Луната е прогорила
всички пътища.
Сега мълчи.
Една след друга
слизат парещи сълзи
и очертават
с пътя струни.
Докосването им боли,
но може да се свири,
ако не закъсняваш много
и вярата не изтънее
в камъните
на пътеката от мисли.
Тетрадката с бележки
бавно вкаменява
и само скулптор
ще намери в нея редове
за всичките,
откъснали се сенки
от пръски на фонтани
и звуците
на капещи листа.
Във вечерта
се губят цветовете.
Остават само
думите от стих,
необходимо пъстри,
за да открия
смисъла за утре.