След мисли на вчерашен дъжд за тромпет и нощ

Кехлибарени сълзици
премигват плахо
под лъчите слънце.
Добавят още миг за гордост
в този цвят на залез,
пързалят по стъклото
трепета на вятъра
да влезе в тях.
Пух облачен примамва
с нощ и сън
кълбото в слънцето,
а то краде,
каквото срещне от терасите
и гали на деня ръба
по керемидите.
За огледало на луната
ще скрие форма светлина
в окото на комина.
И щом звездите подредят
в небето полунощ,
тромпет от някой паметник
се плъзне с ноти в мислите,
разкъсвайки на въздуха
стоманеното було мрежа
и бавно ще заокапва този звук
по лабиринтите бодлива тел
на нечия ограда…
ще зазвучи приятно приглушено
и триумфиращо ще влее в двора
елей от си-бемол.
Дърветата ще се закичат с лунни камъни
а нощните фенери – с вятър луд...

От кехлибарения цвят сълзи
останало е само тъмното.
От другата страна
е светлината в стаята.
Приличат си... по формата.