Топла дреха, там в тъмното,
закачалката пази от студ.
Мръзне тяло, отвито, оголено
от напразните думи за дух.
Спи душата на музика в мрежа,
пристъпва,
в гласове на сирени
заглъхва,
в бас дълбок на камбани
пресъхва,
в звук от облак преминал
се влива,
светлина от гръдта на Венера
прикрива,
ален вик от горящия студ
с ветровете си Марс
в мисли пясъчни сблъсква...
Въртележка,
стара плът от желязо,
с поолющена, потна боя,
прашен път е довлякъл
и препълнил площад с неочакване:
недочакали край на зимата птици,
слепи погледи в бели илици,
добродушни, до смешност, създания,
с приковани табели "за вяра",
за писмо от приятел
слух протегнал се в бездна…
Половината време проглежда.
С поглед чист от сънуване
на очите дъната извежда.
От нюанси на изгрев припари.
Загорча аромат на кафе. Утро е.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Отново си написала нещо прекрасно.
ОтговорИзтриванеKrizt, радвам се, че се отбиваш и намираш какво да харесаш...
ОтговорИзтриванеСтудено е в душата и дрехата не зная как ще я стопли и дори сънят не е желаният покой,защото точно тогава се появяват неканени сънищата,които не можем да поръчаме със съдържание каквото ни се иска,а писмото от приятел ще го имаш.Не познавам сутрин по прекрасно нещо от аромата на кафе...
ОтговорИзтриванеСъбуденото утро в мен лежи върху сърцето ми, отпива пулс и прави свои планове. Дълбоко е все още и трудно ще излезе вън. От тази нощ в очите му е моят сън, където имаше живот. Сега, от днес е само тази чаша с пулс и светлината, която бавно се процежда през свидливото небе, студено пръска. Отивам да се стопля с аромат и да прогоня утрото с горчивия му вкус... несравним е... като живота... Хубав ден, Мите!
ОтговорИзтриване