Когато някой си отива от този свят, дали душата му не търси твоята, оставила ухание в леглото, по вещите, които си докосвал?! Когато някой е с душа на животинка, тя кой ли свят заселва?! А феите дали понасят й душата в облаците?!
Отишъл си е. Оставил ми е само спомени от мястото, което обитаваше, от клетката с талашче... и няколкото снимки, и звуците, които чувам и в съня си. Очичките, с които закачливо гледаше, ми парят от горещо в миглите. Муцунката, която пъхаше в обувките, очаквам да извика... Беше Шошко...
Намерих се виновна. Защото няколко дни ме нямаше вкъщи. Едва ли аз. Едва ли дъщеря ми щяхме да помогнем да си не тръгне малката душичка. Просто всякоя е с край на този свят.
Понякога разделите идват, за да сложиш кръст на всичко старо. Да зашиеш скъсаното копче на новото начало... и да скроиш около него дрехата. Не е по правилата, но има ли значение, щом сътворяваш и не забравяш, щом в новата си дреха ще почувстваш още в закопчаването старото... потребното.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Когато бях малък, намерих едно паднало от гнездото врабче.Прибрах го в къщи, сложих му храна и вода, но не успях да му помогна. Почувствах се виновен,че не съм направил достатъчно, а нямаше причина.Знаех това, но не ми помогна.
ОтговорИзтриванеKrizt, аз също знам. Това и на мен не помогна да се почувствам достатъчно невинна... Благодаря ти, за съпричастността!
ОтговорИзтриванеНие си отиваме,но остават знаците на нашето присъствие.Лошото е ако няма знаци или следи,защото иначе животът става безсмислен,но е хубаво да се завърнеш там,откъдето си тръгнал,защото когато оставяш дома,оставяш част от себе си.А новото какво е - добре забравеното старо...
ОтговорИзтриванеМите, близък приятелю, уморено ми е, трудно ще оставя мисленето си да следва правата, която от известно време ме преследва с очертанията на път.В живота ми е пълно, със стъпки, които няма как да са къквото и да е, освен едно - оставени да имат смисъла - проекции живот... Приех, че са допуснали до мене своите предпочитания... това наистина се случи... и ми е гордост, която няма как да зная за какво в живота служи... Останах, взех отговорност да съм част от една насоченост - да следваш.
ОтговорИзтриване