За какво се пишат пиеси?
За какво мечтаят поети, поетеси?
А за какво седят в театър зрители?
Очакват... да открият в себе си актьорите
и тъй да си отидат от героите.
Кулиси. Пъстър свят или безцветни думи.
Кутии със записващи устройства,
обхванали главите кръгло,
квадратно обикалящо и правоъгълно,
почти прилично-произволно...
Героят се повтаря чрез актьор.
Измислени движения, отворено усещане
за кукла с кукловод в костюм на шут,
играещ клоун в съпровод...
Монолог, повтарян в пъти,
за да не бъде чут.
Стени - изправени единствени слушатели
на оглушалата от думи зала.
Уши под шлемофони,
като подводници без перископи.
Очите чакат само за поклон.
Аплодисменти.
Завесите изсипват надошлия прах,
събрал души за тежест
и да не падне сам от страх,
че не е слушал, а подслушвал...
(Подслушвалите монолози,
предават своите приятелства,
това за пояснение и да си знаете.)
Отиват си устройствата,
настройват устните за коментар,
прослушват от записаната тишина,
допусната,за да не чуят себе си
и стилно твоята игра започват да описват...
Театърът от месеци е пуст.
А монологът? Той какво?
Той се повтаря в стъпките на клоун,
но на съседна сцена и под наем.
Разголва се речитативно.
Опитва се да рецитира себе си.
Напомня си, че може би се изразява...
Кутиите, заместили глави,
заемат всяка вечер своите места
в познатата и пуста зала.
На сцената от тъмното кънти.
Аплодисменти.
Местата на завесите са празни.
Останали са в шепите хвалебствия...
Но няма още някои разбрали,
че гледали са пак пиесата "Отсъствие".
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Понякога, се случва да бъркаме сцената с живота. Приписваме на актьорите, качествата на героите.Рано или късно, обаче го разбираме.
ОтговорИзтриванеInamay, Привет !
ОтговорИзтриванеАко няма диалог, монолога е фалшив , неправдив и естествено лишен от достоверност :)
Монолога се гради на основата диалог със себе си :)
Много често се използва това сравнение с театъра, актьора , но в повечето случай истинността с действителното превъплъщение на сцена и смесването с реалния живот е абсолютно лишено от резон :)
Както и препратката с кукли на конци .
Кукловод и актьор са едно, ходят,дишат, мислят заедно.
Най- плътното усещане за театър е репетицията, пиесата се износва като бебе в утробата на майка си, Премиерата е най - голямата мъка, тогава е най кофтито цялостно завъртане , но поклона той е за публиката, винаги, на 100%, това е едно голямо Благодаря на зрителя.
Най- тъжно е в склада с декорите, реквизита, гардероба, перукерната, където необлечени вече си 'висят' герои или мълчаливи безизразни кукли...
Извини ме, отплеснах се доста, просто стиха ти ми напомни за едни вече отминали времена, които няма какво да се лъжа много ми липсват .
Красива нощ , Inamay *
Krizt, сцената е живот за някого, тъй както и животът ни е сцена. Приех като отправна точка връзката, която се гради между актьор-герой, която в симбиоза, допада и на зрителя... Често граница с очертания няма. Често някой само си мисли, че може, че трябва да е... а на практика - преиграва, дори режисира... Трябва добре да се гледа, че да не падне пиесата.
ОтговорИзтриванеp.s. 'Кукловод и актьор' го чети Кукловод и кукла , хаххаха, голяма съм патка :))))
ОтговорИзтриванеДобра вечер,[k]! Отнасяш още с началото аплодисментите ми за този коментар! Но, както казва един приятел, Вавилонската болест напредва, особено в пространствата на виртуала... От сцената актьорът е герой още с появата, дори да бъде мълчалив... Говорим за едно и също с теб, но различно гледаме на постатовката... особено, ако на сцената не са наели професионалните актьори, а аматьори-стихоплетци... особено, ако зрителите са седнали в залата, за да отправят после не критика към постановката, а да похвалят с нея себе си... Знам, че ме разбираш... Монологът е разказване на себе си, като се разговаря, но единият мълчи в момента... и той е кукловод, а куклата играе него, облегната на връзките, протичащи от пръстите...
ОтговорИзтриванеПиесата е плод, разбира се. Като стиха и като разказа. Когато им подготвяш премиера, отдаваш на душата тялото... Ако не са дошли за него хората, с глави-записващи устройства, които слушат вдъхновено само своя пулс и търсят в програмата да чуят отзвука му...
Един театър, чието име няма тук да споменавам, отдавна се изпразни. Актьорите отидоха да гастролират с монолози на чужди сцени, но някои професионални зрители, все още посещават мястото, което е останало с представа за театър, в мислите... Но сцената е вече склад... от облеклата на герои, които си очакват постановката.
Достатъчно е късно вече, което е добре за тишината, в която ти ще чуеш как ти ръкопляскам! Благодаря ти,[k], за урока! Лека нощ от тази сцена, която аз държа под наем...
Игрива вечер!
ОтговорИзтриванеНаминах да посея в себе си...
И от сцената и играта заплетох, че усет за монолог е постижение. И гънките на завесите шумолят, когато хартиените-предаватели спят. Какво е публиката? Марш от аплодисменти и фрагменти... акценти на образи и отделения... Не искам да обричам себе си в моята нужда да коментирам нагледно, без да изразя може би... откършено мнение... Но ето, че не можах този път да спра конците, които капят от ръцете ми да оформят редове за прочетеното. Представата не е равна на пълното определение за театър... Напускането на театъра, когато той умира... Това е друго! Постановката, която идва с призовката за сцена... е обятие на мъртвото, но може би и в кукловодът се е съхранило живото... Оплетох се отново, както и преди да започна този бъдещ диалог... Аплодисментите са важни за един актьор. Това е прозрачната река. Но под повърхността може да се крие друго. Срастването на герой-актьор е опасност, косяща ивици на индивидуалността... Чакам да прочета отговор... Някак се чувствам главно облекло от герой, от онова място, което е там. И сякаш... претендирам да съм повече... Вече за трети път днес гледам... думи пълни с това как пишещите там преиграват... а и аз съм от там... Разбираш ме, нали?!
Този коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванехахахххахха, извинявайте Dark, не мога да не се изкашлям на разтропаните Ви редове , хаххаааа, хал хабер си нямате от театър , актьорска игра , сцена , да не споменавам кукловодство, с тези капещите конци от пръстите, оплетени в нелогични многоточия. Супер нагло е да се използват сравнения с материя, от която човек има представа, бидейки седящ на примерно 5 ред, с прилежно закупено билетче.
ОтговорИзтриванеНямам ни най малка идея къде пишещите преиграват, не ми е и работа ... просто оставените редове от Вас са безумно несправедливи към Мелпомена и нейните 'роби',
които най малкото от което имат нужда са аплаузи ! Ако искате да разберете какво дръзва да поиска един актьор , то надявам се пътьом да срещнете в Дарка си, Аладин! Помолете го да ви вкара в бутилката ;)
Приятна полунощ/ден :)))
Inamay, сори за вкл. от трета глуха, ма не се стърпях. Ужасно ме дразни празнословие :)
p.s. въобще как може да се преиграва пишейки ?!
какво мимансничат си пръстите по клавиатурата и фалцетничат , хаххааха, ужасно ,оператна удивителна премята крак в/у крак , а бастуна въпросителен нелепо и нелогично слага ударение на съществителното, а не на глагола , с което спъва действието и прилагателните, започват да оплакват горкото си съществуване , обливайки със кавички целия декстоп :)))
[k], благодаря ти за оценката на думите ми. Но те всъщност бяха въпросително насочени към авторката. Това бе по-скоро не само за произведението, а за преиграването и онова място... Тя ще ме разбере. Извинете ме... за многоточията, но така пиша... с многоточия. Надявам се, че не съм обидил... Оставих коментар не, за да ругая творбата... Напротив, обичам я много... както всеки стих на inamay... Но се почувствах засегнат... Кой е казал, че имам представа от театър? Аз не твърдя подобно нещо... Става дума за друго... Може би трябваше да го пратя... като лично... Но вече е късно... Ина, моля те, виж съмненията ми и отговори, когато можеш... Лека нощ!
ОтговорИзтриванеDark, здравей! Така се радвам, че си тук, че си разбрал и си ми писал! Ала играта с думи е опасна, защото може да откриеш себе си не там, където си... Театрите приличат си, защото всичките си имат сцени...
ОтговорИзтриванеЩе продължа довечера със започнатия диалог. А сега - тръгвам за работа. Успешен ден и на теб! Всичко винаги е толкова и както трябва да се случи... а именно, наред. Много ти благодаря!
Тук става въпрос за нещо повече от театър и връзката е трудно доловима - театъра ли е живот или обратно то е вярно.Факт е,че и в театъра има живот и в живота има театър.То всичко във Вселената е единство от противоположни двойки.Същото е и с героя и актьора,но аз си мисля за друго,че не слушаме и не възприемаме,а всъщност чуваме това,което искаме да чуем и въобще представата ни за живота е повече от въобразеното отколкото от съобразеното.Тогава се получава и монолога и театърът отсъствие.Права си и за аплодисментите,но и тук нещата са двойнствени.Темата е голяма.Признанието,което ти дава сили да продължиш или славата и суетата.
ОтговорИзтриванеНе знам дали ще успея, а още повече дали искам да отговоря на всички - 3 (трима коментирали) в 1 (ответен отговор на всичките в едно).
ОтговорИзтриванеНе мисля, че поезията се нуждае от следване в разясняване. Не мисля, че поезията е в нужда да се пълни с обяснителен пълнеж... Не претендирам за познаване на същността на Мелопмена, но не мисля, че поезията трябва да оставя хълмове от размисли какво е сложила в символикатата си на думите... Изкуството разчита на ръзвитие, особено, касаещо въображението ни.
Моето уважение, мила ми [k], но няма да се съглася с възможността театърът да се представя като единствена наследственост за съществуване на творчество... И до днес има толкова посоки, които се наричат творчески школи... Да, може всеки да си критикува, но същий този, трябва да запази правото на другите на мнение...
вободен свят, а употребата на многоточия се толерира в правописа на езика, на нашият и не само... китайският се слави с повече от трите наши точки за обозначаване на многоточие - там то е с цели шест.
Похвала имам за пасажа "преиграване"... Безкрайно ми допада, довежда ми представа. Но не търся никаква изява. В правото съм си, на част, по-точно, на прашинка от Вселена, да се държа като единствена, която няма друга за повтаряне. Дай боже всекиму!
Dark, едва ли някого касае довеждането на мое пояснение какво съм имала предвид при споменаване на монолог, каква е моята представа за постановка (няма да следвам схемите на Станиславски, Брехт), за сцена, за аплодисменти... дори за вдъхновение, посредством ползването на взаимност в творчество (знам, че който трябва ще го прочете... прощавай, ТИ, харесвам те (от куртоазия не искам да последвам думичка като обичам). Малко са обитателите на такива сцени, които могат да си позволят да се разбират, Dark...
Мите, ти си тънък познавач в изкуството, освен това, употребявайки пасажи за едно и също, разтваряш повече като ловиш в ръцете си тежестта на времето. Голяма е площта, която обитават размислите ни... А се страхуваме да влезем в допир с тях. Едва успели и вече имаме желание да сме познатото на всичкото...
Благодаря на всички ви за влизането, за изразяването ви на същността, която се съдържа в самото съществуване на блога!