Затварям “сам” в кавички
и пускам тъмнината от пердетата.
Очи на вечер се отварят в стаята.
От музика прокапва топло,
топи на хоризонта
скрежно-сребърната диадема в мен
и с капки вика залеза.
Запява вятър на комина с гърлото,
от шапките на избелели облаци
изважда слънце...
Пропускам с пръсти този звук,
пързалям мислите му в струните,
в сърцето на китара го засявам…
Пониква вятър нов...
В кавичките от “сам” звъни
като тъгата теменужено.
От думите,
разтворени от някой в стих,
на моя поглед прималява
и преминава
прозрачния затвор в сълзите,
и на душата пълни шепите
с останалото ехо от въздишките.
Отново изсветлява. Аз...
Зад силуета на фенер
стената балансира върху сянката.
Цветята на перваза
издължават с нови клони
и търсят от нощта партньорите,
които разпределяше с лъчи луната...
“Сам” е останал без кавички.
По тях изсвирих вятъра и свършиха.
Ръцете се протягат да избягат.
В пукнатините на пердетата
пълзят с пастелните следи
от слънчев огън,
към крайния му пристан хоризонтен.
Допускам го отново в мен,
но вече топъл.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Ех, Ина, чета те все на парче, с оправдание, че времето ми не стига...от ред "натворени дребнави глупости в порядката на задължения"...
ОтговорИзтриванеИ всеки път си казвам, че ...
това последното не е да ти се представя в някаква светлина, чисто, естествено усещане в мен, по критериите на душата ми...
след Достоевски, един ден /кой ли?/, искам да чета само теб...до дъното на твоята чувствителност.
Моля, приеми го не като комплимент, или "слагане"...аз не съм творец, само едно усещаща нещо...което е и част от мен...
http://www.youtube.com/watch?v=pEieDRHysDw
Извини ме, не коментирам конкретно стиха в случая...той си се самокоментира, както и другото, което е... Теб :)
anan
Наистина нещата ти се самокоментират, а на мен ми харесва да се потапям в тях. Интересни образи изграждаш. Обаятелни, ако мога така да се изразя :))
ОтговорИзтриванеПоздрав!
Ан, радваш ме, защото минаваш оттук.
ОтговорИзтриванеНе искам да съм представената светлина в очите или душата на никого, още повече в твоята.
Достоевски... Почти не съм намирала да има някой, който да го обича, колкото мен... освен, може би двамата преподаватели от университета, които обожавам и до днес. Ласкаеш ме, но знам, не е нарочно. Дори частичка звук от мен до Достоевски си е гордост. Дълго би било за обяснение, но не и за теб.
Благодаря за Chris Botti! Винаги съм била във възторг от твоя музикален вкус и той е бил, ако не допълнение към мой стих, то задължително вдъхновение за друг такъв. Учудвала съм се на връзката между стих и музика, дори стихът да не е породен от нея. Може да слушаш нещо, което е в съзвучие с това, което чувстваш, но липсва онази частичка дъх, която да влее на музиката живост. Малер се показа изведнъж за мене в тази вечер, а Боти... далечност, която толкова добре събра и двамата.
Ан, стихът често излиза от друг такъв и от момента на това, което се представя в умаления отрязък време върху екрана на прозореца... Аз имам много малко и то е, за да видя. Но то се трансформира винаги. Обичам този ъгъл между комина на ТЕЦ-а и хоризонта с небе от облаци помежду тях... И мисълта, която ги оплита... Това е моят свят. Дано и друг да ме разбира!
Гичка Граматикова...
ОтговорИзтриванеС удоволствие предавам на теб своя поздрав!
Винаги пиша, за да представя част от състояние, в което съм и аз, но наблюдавам отстрани, искам да го запазя, искам да живее после още, защото е събрание от мигове. Не искам те да си отиват толкова бързо! Могат да останат в част от миг, която е въздишка с дума, искрицата от пламъче, което мъжделее в ъгъл на загаснала камина.
Благодаря ти!
Симфония от думи,звуци,образи,картини,емоции,усещания,представи - всичко има тук.И всички тези картини онагледяват самотата,която е в пространството на студеното,но точно този кризис съдържа предпоставките за преодоляването му с присъствие в топлите пространства,защото след дъжд изгрява слънце,нали.Но човек има нужда и от изпитания.След тях винаги идва наградата....
ОтговорИзтриванеНяма да се свърши никога тази нужда от изпитания. От толкова очакване съвсем отдалечих наградата. Запечатвам си миг, той става шаблон, отмерва се и отминава по конвейра, заел си мястото, оставено за сам, между кавичките... изгубвам се, докато търся с поглед слънце...
ОтговорИзтриванеПрочетох и пак не успях да спра словата си...
ОтговорИзтриванеМузика и преминаване пристигат в бледи звуци от стиха... Останалото ехо от преди и дръпнатите пердета на сега... Една нощ е! Нощ на търсещи цветя в половинката на други... И утрото грее до пристан...
Това се промъкна в мислите ми от магията на симфония за сам, която е без кавички... защото те са чутата музика...
И толкова много има наистина в тази симфония, че изброяването няма да е пълно... Понесох се и оставих съня далеч, за да чуя в мигове музиката ти...
Мога да пиша още много за прочетеното... Мога да напиша книги за всеки твой стих, но те пак няма да са пълни...
Дъга тъга пресяга своята ръка и пали утрото в очите на цветя с искрата красота, която е събрирала от чувствата. Танцуват звуците, които се обличат в рокли от трептения, зелени палци слагат, от пръстите им свежест синя от небесно капе... събуждат стария балтон на хоризонта и в клоните с желание на птица викат... за половината на другия...
ОтговорИзтриванеDark, от думите на всеки вземам по парченце за новата им дреха и с мое виждане за съчетаване на цветове с конци я шия. На всяка, тази дреха днес приляга, а утре, вече тъй разглезена, като жена-аристократка, ще иска друга, до съвършенството да бъде точната... за точно този ден, в началото на който тя се е видяла истинска и гола, готова да поиска следващата... Тъй и до днес едни и същи думи чакат облекло от мен, от теб, от друг... Да знаеш, обичат всички музика, обичат тъгата на самотата, но искат в нея да са с друг... и заедно на сам да слушат музиката от кавичките.