По мократа утайка
след валяло,
кал между локвите,
останало е само бяло,
очакване,
да кацне върху пейката
онази двойка гълъби,
от утрото,
с камбаните на църквата,
в неделята.
Откраднато стои мигът
под бледия прожектор,
лампа улична.
Изглежда закъснял
за място в кадрите,
а операторът
на този сериал,
от дни предал е
лентата в монтажната.
Тишината проскърцва
в слуха на пердетата,
вписва своето име
на стените из ъглите.
Сляпа нощ от безлуние
следва нейната диря.
В часовете до утре
ще се води по нея...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Ставащото винаги някъде остава-като кадри на лента,в съзнанието,в подсъзнанието...Във Вселената нищо не се губи.Само очакванията понякога се сбъдват,друг път не,защото зависи от причинно-следствената връзка...И когато очакването се случи,тишината вече не вписва своето име и нощта следва други следи.Прекрасно е,както винаги!!!
ОтговорИзтриванеЗакъснелият миг
ОтговорИзтриванеще остане
в очите на лампата,
за да вижда отрязък
от свое огряло,
щом денят завали
и даде й от дъжд огледало.
Върху сянка от пейката
двойка гълъби кацна,
но не са от неделята.
Тишината се свлече
и от двете страни на ъглите,
този дъжд я отми.
От прозореча виждам
в локви нейни следи...