Художник Sigmar Polke
Кой кратко блесна
и трепетно съня ми разпови?
Кой в сянка
от воала на пердето
се облече
и му приши с лъчите си очи?
Кой посребри в нощта града
и от комините
издърпа струни дим
в средата на прозрачната цигулка?
Кой в шепи от кристал
небето потопи,
и от дантелен облак вино пи?
Ръка прокара през лицето
и се забули в тишината си.
Кристалче дъх от стаята
разпръсна в паяжинки.
Пътека бяла си постла,
премери с поглед
колко е останала нощта,
без глас повика утрото
и изгравира името си
по прозорците – Луна…
Луната си отиде.Като усмивка те погали слънцето с светлината си.
ОтговорИзтриванеИ като майка лекичко те целуна и те стопли със устата си.
byrkanica66...
ОтговорИзтриванеА после
Слънцето си тръгна,
подгонено от вятъра
кълбото си търкулна
по небосклона първом,
а после и по склона...
Щом си прибра лъчите
в облачния кош,
щом каза лека нощ,
нощта студена порта хлопна
и се посипаха звездици чак. :)
А звздичките ти нашепват приспивна песен....
ОтговорИзтриванеСпи душичке сънят ти ще е чудесен!:)
byrkanica66...
ОтговорИзтриванеВаля, валя, валя...
Дъждът поля и лампите
и те, тъй ококорено
примигват отдалеко
ту в морско синьо,
ту в балоненото жълто.
Повя ветрец и плисна
нашепнатата песен
на звездиците.
Комините въздъхнаха
последно бяло
и сложиха калпаците за сън.
Искри им прати
печката от съчките,
та да сънуват топло утро. :)
По-скоро не самата Луна, а въображението за нея.Понякога човек живее не според съобразеното, а според въобразеното...
ОтговорИзтриване