А облаците са оставили
на пътя коридори,
парчета от небе,
все още не застлани меко
с думи в синьо.
Те нямат знаци
от криле на птици,
дори не са докосвани
от самолети.
А от очи...
Една жена разстилаше
върху простора бели стихове,
все още ненаписани
и затова чупливи.
Като замръзналите капки
върху тънка чаша,
несиметрично правилни
преди да се разлеят в скреж.
От облаците
се откъсваха въздишки.
Опитваха се
да настигнат времето,
което беше минало,
през техните възглавници
и беше разпиляло пух
дори на хоризонта
по комините.
А времето е само миг,
за който се разказва
в старите часовници.
Понякога успява
да го задържи поет
с ръце в косите на жена
подир среднощ
под спрялата да диша тишина
в уют на стая.
В подвързаните стихове се казва,
че времето се среща нощем
в един все още топъл силует,
на пътя коридори,
парчета от небе,
все още не застлани меко
с думи в синьо.
Те нямат знаци
от криле на птици,
дори не са докосвани
от самолети.
А от очи...
Една жена разстилаше
върху простора бели стихове,
все още ненаписани
и затова чупливи.
Като замръзналите капки
върху тънка чаша,
несиметрично правилни
преди да се разлеят в скреж.
От облаците
се откъсваха въздишки.
Опитваха се
да настигнат времето,
което беше минало,
през техните възглавници
и беше разпиляло пух
дори на хоризонта
по комините.
А времето е само миг,
за който се разказва
в старите часовници.
Понякога успява
да го задържи поет
с ръце в косите на жена
подир среднощ
под спрялата да диша тишина
в уют на стая.
В подвързаните стихове се казва,
че времето се среща нощем
в един все още топъл силует,
на рокля,
едва посегнал да погали
в мрамора любимия...
едва посегнал да погали
в мрамора любимия...
----------------------
От един ден, едно небе и спомени за Яворовата къща...
Думички
ОтговорИзтриваненаписани във сън
неизживяни мигове
поспрели нощем
като звезди
да се развият
в утрото
във топлина.
EL:)
ОтговорИзтриванеПрекрасна Точице дантелена,място си ми!През стъпчици по покрив откриващи врата,ми шепнеш сякаш,пак ела...
byrkanica66...
ОтговорИзтриванеДобро е утрото за нощите,
когато замълчаните слова
изпращат смисъл в двора,
да търси сянката,
докато не узреят за лъчи...
Анонимен...
ОтговорИзтриванеEL, това, че си успяла, по стъпчиците, и не си забравила къде е входа откъм покрива, ме радва... И шепотът добре си разгадала... пак ела :))
Човекът си отива.Спомените остават и болката поради неговото отсъствие и точно тази болка е онова измерение но човешкото,което ни отличава като вид.Затова и много нежност има в милувката за "мрамора"...
ОтговорИзтриване