В отворената стая
денят разля свеж дъх,
а няколко акорда,
забравени върху пианото
откриха топлината в ъглите.
И улицата влезе...
след мързеливата далечност
от устните на саксофон,
с разбудените колела
на подранил велосипед
и стъпките на бриз
по дървения мост към кея...
Съвсем едва мелодия закапа,
през есента,
останала в листата
от сънищата на мъглата,
отрони се
и слънчевия лъч,
задрямал на перваза,
прибра с целувка
на кристална капка.
Избра минути две
над чашата с кафе
и с песъчинки захар
ми поднесе себе си...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Ина,
ОтговорИзтриванеедна мелодия от мен за късния следобед
с благопожелания!Елиана
http://www.youtube.com/watch?v=UyCdJ88ZJI4
Анонимен...
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти, Елиана!
Следобедът порасна,
а ризата за този ден
му окъся.
После нощта обличаше луна...
И в розата на утрото
се гушеше родено слънце...
Не винаги успяваме
да сме достатъчно подвижни
и да не се задъхваме
помежду тези части...
Понякога смисълът на целия ден се съдържа в една красива мелодия,съпътствана от чашата кафе заради усещането,че живеем...
ОтговорИзтриване