На теб… защото липсваш, както… zalez

По право,
последни стъпки
отнасят заедно
с посоката на тротоара
и раздялата,
върху която тегнат
все по-малко думи…
В душата пари топлина
от сдиплени минути
на два,
различни с времето си дни,
завинаги преплели
сливане в едно,
заради този свят в живота,
познат им отпреди…
Приличия със сбъднати площади,
по знак от стълби се протягат
и слиза с тях
отдавна чакано откриване.
Ръцете пазят по извивките
среднощните си люлки за коси,
а дланите крепят
най-тайни техни шепоти.
Под пъстрия пуловер
още дишат
написаните с пръсти стихове…
Градът заплака с капки дъжд,
защото си отиваш
и пак у мен оставяш
липсата на теб.
Обичам…
и затова повтарям
за слуха любими думи
по всичките ти две страни.
А капки, кацнали по раменете,
из пътя ще ти ги повтарят,
да не забравяш тази моя,
написана от тебе приказка…