Претегли половината от звук,
излязъл под сурдинка на тромпет
и плъзна в паузата глас...
от поглед на кафява топла мисъл,
която се прокрадваше в душата й
през дверите на нейно позволение.
А тя, изпридаше от двете състояния
неравна нишка
за дрехата на толкова години
с всички техни дни,
изминали под куполи на думи,
на красиви облаци
от всякакви измислици,
преплете я през възлите на въздух,
засядал в гърлото на топки.
И изведнъж я свърши.
И миналото се покри...
Диагоналите, започнали от ъгъл
помежду лактите на две ръце,
объркано посягаха да си предават точки
по нотите на тайната за други музика,
започната в слуха
от сладка тръпка на вибрато от въпроси...
Сърцето приказка ли е,
която си прилича с тъмнината в нощ?
Или е «може би» в загадката,
престъпила по песента
в един от вариантите й?
Онзи, с кадифената лиричност,
изсвирена от романтичен бас,
пианото на уличния шум,
забравен до началото на пейка вън
и стъпчиците дъжд под четките небесен брас...
Аз мисля да ти я изпея...
Ще те дочакам да те срещна пак...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Сърцето е ключът за песен
ОтговорИзтриванеили безкрайна лента от звук
на тръпка и очакване на
роматична страст
изпяти под дъжда
и две ръце съединяват
нотата на огъня!
byrkanica66...
ОтговорИзтриванеИзмислени отдавна бяха нотите,
от времето на този свят,
когато се събираха,
когато се познаваха
по силуетите на непознати
и тъй живееха животът в стихове...
До късно не валя,
от страх,
да не угасне огъня в очите
и да прекъсне края на връвта,
следа на дните заедно...
От утре пак ще спят очите,
но в топлите прегръдки
на оставените да ги топлят погледи.
Излизат думи от косите
по сплетените допири от пръсти.
Нощта ще ги приспи
върху цветята на изреклите ги устни...
Слухът отдавна им отнесе повторенията.
Песента е връзката с някого и нещо - "неживяно,непразнувано,само в зрачни сънища сънувано".Само музиката може да даде най-пълен израз на чувствата и да подтикне към сподляне на мига...
ОтговорИзтриване