вторник, 7 април 2009 г.
Сутрин... за някого (5)
От купчинките светлина, които вчера, знам, остави залеза под лампите да си оглеждат мисълта, се отдели най-първо нощно синьо. Страхът на покривите от полепналата самота се скри в комините, а пътят избеля. Отвориха се и пътеките. Последва празнично небесно. Стените се измиха и изплуваха. Дърветата отърсиха остатъците тъмно в стволовете, засилиха цвета в пръстта. Последно изпари се дневно синьото. То е основно за небето, особено когато пролетта гостува на земята и изпробва всички цветове в пастелно. Застава в клоните и с дъх рисува свежо, опияняващо импресионистично... Съмна. Мисъл сграбчи погледа и спусна плътните пердета. Заключи всички сетива и се настрои за отключване едва, когато слънцето застане в старт за залез.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Отключена Си
ОтговорИзтриванеза заключените
Нишки на
себе си.
Цветовете дали чрез преподреждане на структурата си минават един в друг.В реалността не зная,но тук в поезията всичко е възможно...Нощта е времето на самотата и макар покривите да се страхуват от нея,човек има нужда от пнея,понякога.Затова и мисълта е активна именно преди съмването.Светлината е времето на действието.Поздрави,Калинче!Стиховете ти носат винаги дълбок подтекст и аз изразих само много малка част от тази дълбочина...
ОтговорИзтриванеБлу, само нишките, с които съм облечена отвътре, не изтъкават мрежата от студ, която този свят ме принуждава да обличам всекидневно и тъй заключва моя дух в прозореца на автобуса, в неоновото осветление на работното ми помещение, в квадратните мисли, колкото върха на точки, с които ме връхлита всеки влязъл с питане...
ОтговорИзтриванеТакава цветна нощ, каквато е притихналата от шума на град тревожна самота, че може би луната ще забрави да излезе от анонимността на облак, че ще отвърне с поглед на запиталите колко време трябва на тъгата да премине четири очи върху ревера на вечно замисленият и издължен комин, когото всички вече знаят... Дали поезия или по-живи думи, които са се срещнали с възможните значения да изразят едно по-различно отношение, каквото е застиналата същност на моментната картина преди следващата своя крачка?! Все е по-добре от безразлично отминаване на възникналото удивление, че този миг няма да остави спомен...
ОтговорИзтриванеПоздрав, Мите, среднощен, сънно оцветен от пролетния хлад и щипка звук преди заспиване!
Заключи се за
ОтговорИзтриванеВремето
Отключи се за
Себе си
Времето е разтеглива единица. Поне при мен. Когато съм в покой на размисъл, когато съм отвътре, то ме облива, приема външната ми форма, чака, да се заформи някаква ключалка и да опита да живее с мен...
ОтговорИзтриване