До дървения скрин, по който още се четат последните ми отпечатъци от жълто, което тъй и не измолих за сърце на слънцето от онзи скрит из облаците залез... Остана по поляната, в очите на глухарчета и върху месинговия обков на старата ключалка. Отворя ли най-горното му чекмедже, където спят боите, ще си събудя и съдбата... пак. А тя тъй сладко разделено спи върху изпънатите върхове на четките и в ключовете на китарата, които стягат в струните началото на “ми”... Прозрачни шапки пазят пламъка на тънък замисъл за точките на акварел. Отпор ми дават шпаклите. Замахват сякаш да ме доизграждат. Мирише тъй упойно на боров терпентин. Застиналите цветове, запазили окръглено въздишките на тубите, в очакване стоят да отдадат на жадното платно рисунъка на лист, преди да изгори в огъня на есен... Червени дири водят по-навътре в следите си от пръсти. Две изкривени тубички едва откриват буквите, за да ги прочета: ръждивочервено... синьо-червено... и въглени за рисуване... Не е останало какво да се рисува с тях или това, което са оставили е изгоряло от нажеженото червено и туптящо, прояденото от забрава на ръжда, изстинало до синьото непроницаемо на пренебрегващ поглед, в следа от черен въглен... просто път... Отнякъде дочувам тъпани на болка. Отекват в слепоочията ми. Пресягам се за свещ... Кибритена клечка изсъска, запали фитил и изохка, разлюля душата си на пламък из косите, изгасна в тялото си сбръчкано. Изплашени и сгушени един до друг, по-меките моливи изтъняха до нежността на плахи щрихи. Графитени контури запълзяха, настигнаха гърба на хоризонта. Кой се пресяга там? Тъга, не ти ли стигнаха големите отрязъци от тъмнина, които пазеше с езика на ключалката? Завинаги ли ще се свързваме, когато светлина избухне и отбележат четките разсъмване? Защо събуди пак трептенето на струните?...
А исках само да довърша своя залез... "Камбана без език... петно от восък..." - изплака на салфетката свещта и се изгуби в никога.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Аз винаги съм казвал,че твоите стихове са три в едно - поезия,изобразително изкуство и музика.Тук виждам един живот белязан от трите музи на изкуството,който е и спомен и настояще и в този смисъл има и носталгията на отминалото и удовлетворението от моментното преживяване на настоящето.Но е рано за залеза.Слънцето все още е високо в своята перпендикулярност на хоризонта,който е предизвикателството.
ОтговорИзтриванеМъчно е, когато се намират стопери по пътя ти, беззвучни бариери, които мачкат всяко начало на твой звук...
ОтговорИзтриване