Ще нарисувам сънищата си...
Събудих се.
Все още съм в гората
и мисълта ми търси онова дърво,
което топлеше ръката,
приспиваше дъжда
в напуканите устни на кората.
Часовникът заспа.
Единствен знае колко цвят
да сложи под звъна за моето събуждане.
Пропуснах прехода
и ще ми липсва
светлия нюанс зелено на листата.
Притискам поглед в отразените
и търсещи очи върху прозореца,
отпивам глътката пастелно синьо
от пропълзялото краче на утро
и с пръсти търся първите си думи.
Диктува пулса запетаи, многоточия.
От пламъчето на цигара,
дъха на някого да стопли уловило,
припламва главна буква.
Рисувам по короната на пирамида
от още нацъфтелия през тази нощ,
пресипнал да се взира вишнев цвят.
Мъгливо, от росата синьо,
прибавя от цвета за търсене
и хармонично се подрежда
в нозете на дърветата,
облизва с капчици очите на тревите,
посоките на светлината разпределя.
От уличните лампи падат знаци,
че скоро ще заспят и те.
Небето пали цвят след цвят
от първите лъчи на слънцето.
Очите ми откриха и това което търсеха.
Намерих своето дърво
по приликата между тях
и по листенцата с живот...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Създаваш една друга реалност,друга действителност.Отново тръгваш към невидимото по пътя на откритите от теб знаци,а когато знаците3 липсват сама ги създаваш.Дървото на живота е митологичен образ.То е връзката между земния и отвъдния свят.И сънищата изпълняват подобна функция.Те са проекция на неизживяното,а когато човек ги рисува,значи ги увековечава и осъществява в една друга реалност...
ОтговорИзтриванеДобър вечер, Мите! А аз... аз мисля, че започнах вече със съня. Умора сви коленете ми, ръцете по клавишите отпусна и дишането изравни със скоростта на часове от изгрев на луна. Душата ми, докато аз пътувах за към къщи, в автобуса още май заспа. Не разпозна на пролетта валежа ситен, потръпна в кожата ми с мисълта за сняг... Какво ли тази нощ в съня ще търся?! Изгубените си приятели? Или сигналите между съзнанието на вселената и мен? Едва ли ще успея в сутринта да нарисувам изсънуваното, по което вече лепна. Знаеш какво е да стоиш и балансираш на ръба между изгладнялата ежедневна бездна и свободата от смисъла да бъдеш над, като поддържаш мисълта си в полет... Съществувам и за двете състояния - очите гледат към реалността, ала отвътре съм постлала себе си и гледам към онази - на съня.
ОтговорИзтриване