Кап-кап-кап-кап...
Зададен ритъм
с метронома на чешмата.
Нощта от стаята
седи в креслото.
Брои завъртането
през очите на рекламата.
Прави място за мен.
Вече двете сме в ритъм.
Кап-кап-кап-кап...
в един цвят:
за стената,
тавана, за пода -
отсъствие.
Тишината завихря звука
и кръжи.
Чувам своите мисли
след въздишките нощни.
Смисъл намирам
да стигна до край -
ще последвам съвета на ритъма,
да приготвя деня си за работа.
Кап-кап-кап-кап...
Прозорец отварям.
Чувам хората.
Още спят. Всеки в стаята.
Извън света в съня, отвън,
се викат славеи.
Изплуват корабите,
натоварени до бяло с цвят.
Посипват утрото.
Раззеленява.
Кап-кап-кап-кап...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Най-хубавите часове за мен, са рано сутрин. Ставам рано, доста преди съмване. Толкова е тихо,че можеш да чуеш мислите си.Нуждаем се от това.
ОтговорИзтриванеЗдравей, Krizt! Аз също ставам рано, далече преди изгрев. Обичам да слушам птиците като се будят и славеите, които вече са дошли, небето, като придърпва бавно нощните декори и сънените облаци, порозовели от целувките на слънцето... Чувам как се буди тротоара, прозорците как се прозяват с хората, които имат нужда да открият колко е часа по времето. И аз, да съм готова с намеренията относно себе си, особено с това, че вече съм събудена и знам какво ми предстои...
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти, че се включи в този "нощен цвят" с твой нюанс! Поздрав за лека вечер!
Привет, Ина!
ОтговорИзтриванеТишната говори...
тишината не спи,
някак си странно звучи
сутрин рано
преди просветляване...
Идва новият ден -
бавно, тържествено,
от капчука събудено
тръгва утрото,
тръгва със мен...
Привет, Фея!
ОтговорИзтриванеДобре си дошла!
Не дочаках,
тази сутрин излязох
преди вие
да тръгнете с утрото...
Някак тихо е, сякаш,
тук след твоето идване.
Тишина си оставила повече
и пътечка от рими,
застлана
с най-топло от видело...
Тази вечер по нея
ще пусна нощта
да брои в светлината
на четвърт луна
бели вишневи капки,
които събирал
в свойте шепи деня...
Въображението ти е неизмеримо,отново си изградила онези силни образи,които онагледяват душата и моментното възприемане на света с усета за тук и сега...
ОтговорИзтриванеМите, слушам песента, която съм избрала да придружава или по-скоро да задава темпото за метронома на стиха. Мелодията в кръг около мен повтаря колко липсва цвят. Забързани движения, които сякаш тъй живеят, с желанието да приемат, а тръгнат ли се оцветяват в сиво или в цвят моно, все едно какъв, но в границите на безличност. Когато нощите прорастват от безсъние, а моите очи - от жажда за пъстро, устройвам надпреварата за първенство - кой ще изпревари дочакалите утрото минути... Свърши. Песента. Отново я пускам. По-бързо се движи по нея света.
ОтговорИзтриванеПоздрав, приятелю!